- +359 2 996 3853
- +359 2 996 3853
- office@hellagrolip.bg
Царевицата вирее добре във всякакви типове почви. Почвите, считани за идеални, имат фина текстура, биват дълбоки и плодородни тинести или глинести почви с изобилие от органично вещество, в които царевицата може да усвои максимално хранителните вещества и влагата и да реализира високи добиви.
Тежките почви, които задържат вода, и силно засолените почви са неподходящи за отглеждане на тази култура.
Леките пясъчни почви не задържат достатъчно влага, следователно, дават слаби добиви и се нуждаят от повече подхранване и напояване.
По отношение на киселинността, царевицата вирее в диапазона на pH от 5 до 8, в идеалния случай – от 6,2 до 6,8.
Поради високото плододаване и бързия растеж, царевицата има висока потребност от хранителни вещества, при това, в твърде ограничен диапазон от време. Това означава, че става дума за култура, която изчерпва бързо запасите в почвата; следователно, нейните потребности от хранителни вещества трябва да бъдат покривани постоянно, за да се осигурят високи добиви и добро качество:
Торови елементи за производството на 16 тона зърно от хектар | |||||
---|---|---|---|---|---|
Тип | (N) | (P2O5) | (K2O) | (S) | (Zn) |
Царевица | 286 | 104 | 193 | 31 | 5,1 |
Азот (Ν) – азотът е необходим за здравословния и бърз растеж на младите растения, фотосинтезната активност в листата и производството на протеини и въглехидрати, от които растенията се нуждаят във всеки стадий от растежа.
Фосфор (P) – фосфорът стимулира развитието на кореновата система, допринася за стабилното вкореняване на посевите, подобрява усвояването на хранителните вещества и водата, повишава плодоносността на цветния прашец и осигурява необходимата енергия за всички метаболитни процеси на растеж и производство.
Калий (К) – Калият изгражда механична опора за скелета на растенията, стимулира растежа на корените и листата, регулира оползотворяването на водата и повишава устойчивостта срещу болести и неблагоприятните климатични условия. Допринася за производството на въглехидрати в листата и тяхната миграция към зърната във фазата на “наливането”.
Цинк (Zn) – цинкът стимулира покълването и растежа на корените и листата, увеличава височината на растенията и размера на листната площ, засилва опрашването и участва като катализатор в образуването на много важни ензими.
Първоначално, за растежа на растенията роля играят веществата, които се съхраняват в семената и отчасти в зачатъчния корен, които вещества участват в подхранването основно с вода, както и с хранителни компоненти.
След появата на 2 лист, растенията стават самостоятелни, при което възловите корени постепенно заместват зачатъците и се превръщат в такива, които подхранват растенията, докато листата започват да фотосинтезират.
Към края на този период (3-6 лист) се образуват възлите, които развиват мъжко съцветие, както и ушните леторасти, и се задава броя на редовете, които включват зърната във всяко кочанче.
Въпреки, че на този етап потребностите на културата са ниски, ограничената коренова система затруднява оползотворяването на хранителните вещества в почвата.
Поради тази причина, снабдяването с необходимите хранителни вещества чрез основното торене рано и близо до корените играе определяща роля за растежа на, и добивите от, културата в следващите етапи.
На този етап, растежът на кореновата система, образуването на нови корени, удължаването на стъблото и появата на нови листа се ускоряват. Растенията достигат крайната си височина и формирането на репродуктивните им органи се осъществява вътрешно, което ще определи добивите от културата.
Между 7 и 12 лист, ушните леторасти се появяват по аксилите на листата, а горните два ушни летораста се развиват в уши, които могат да се събират. Към момента на поява на 12 лист се оформя броят на редовете, в които ще растат зърната, а в редовете се оформят овулите.
Към момента на поява на 17 лист се оформя както най-големият възможен брой зърна, които растението може да произведе, така и крайния размер, до който ще достигне всеки летораст, като по този начин необратимо се оформя производственият потенциал на културата.
Вегетативният стадий завършва с пълната поява на пискюла в горната част на растението и началото на цъфтежа.
През този период на бърз растеж нуждите на културите от вода и хранителни вещества се увеличават максимално. Над 2/3 от Азота (N), 3/4 от Калия (K) и 50% от Фосфора (P) са поети към момента на началото на цъфтежа.
След появата на 8 лист, недостигът на вода и което и да било от трите гореспоменати хранителни вещества – по-специално, азота – спира растежа на растенията, ограничава броя и площта на листата, както и размера на кочана и броя на зърната и драстично намалява продукцията.
Торенето с азот между появата на 5 и 7 лист е абсолютно необходимо и представлява една от най-важните практики за добивите от културите.
Репродуктивният стадий започва с отделяне на прашец от пискюла и появата на свила отстрани на кочана, който стадий завършва след опрашването, с началото на растежа на зърната по размер и тегло.
След като приключи опрашването, всички органи на растението работят за „наливане“ на нарастващите зърна, увеличавайки бързо размера и теглото им. Отначало големи количества захари и протеини мигрират откъм листата и се натрупват в зърната, след което същите се превръщат в скорбяла, която постепенно се втвърдява по време на растежа на зърната.
Дори преди да се появи напълно пискюлът, по време на цъфтежа и в ранните етапи на растеж на зърната, потребността на растенията от хранителни вещества и вода е голяма.
От цъфтежа до узряването, растенията продължават да абсорбират 1/3 от азота (N) и цинка (Zn) и над 1/2 от фосфора (P), от които се нуждаят през целия цикъл на растежа.
В стадиите на цъфтеж и завързване, липсата на вода води до изсъхване на цветния прашец, забавено образуване на свила, недостатъчно опрашване и по-малък брой зърна, което води от своя страна до значително намаляване на добивите (с до 50%).
След завързването, по-специално в ранните стадии от растежа на зърната, липсата на хранителни вещества и вода води до намален размер и тегло на зърната, а често и до тяхното опадане, което значително намалява добивите.
Потребностите от фосфор (P) и цинк (Zn) през този период трябва да бъдат задоволени по подходящ начин от резервите от основното торене, а потребностите от азот (N) трябва да бъдат задоволени чрез повърхностно торене в стадия между 5 и 7 лист.
Културите трябва да се напояват редовно почти до момента на втвърдяване на зърната.
Следва зрялост на царевицата, зърната стават сухи и твърди. Признак за нормална зрялост е образуването на черен слой във връхчето на всяко зърно, където клетките умират и предотвратяват по-нататъшното акумулиране на скорбяла в сърцевината.
Основното торене оказва ключово влияние върху добивите от културата. Основното торене осигурява на растенията хранителни вещества, необходими за растежа на кореновата система, вегетативния растеж и цъфтежа. Което е още по-важно, основното торене генерира запаси, от които растенията ще се нуждаят в по-късните решаващи етапи на плододаването, особено що се отнася до фосфора и калия.
Дозировка:
Το Азотът, осигуряван чрез основното торене, трябва да бъде в амониева форма, проста или стабилизирана, така че да не се отмива в по-дълбоките слоеве на почвата и да е винаги на разположение на културите, за да се осигури устойчив и бърз растеж на корените, младите растения и листата.
Локализирано редово внасяне на известно количество (8-14 кг) стартов тор (NutrActive FerroZinc) заедно със семената подобрява усвояването на бавно подвижните фосфор и калий в ранните етапи на вкореняването, тъй като кореновата система все още не е напълно развита и има затруднения във връзка с адекватното подхранване на културите поради ниските температури на почвата.
The remaining amount of basic fertilizing should be integrated throughout the field. The use of complex stabilized fertilizers (NutrActive), which protect Ammoniacal Nitrogen or specific fertilizers with nanopolymer technology, which prevent the interaction of the nutrient elements of the fertilizer with the components of the soil, minimize losses and ensure in a short period of time the good establishment of plants in the soil and the early and rapid development of shoots and leaves, is recommended.
Торене на царевицата | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Дозировка (кг/хектар) |
NutrActive plus 24-6-7 (+12) +0,3Zn | Основно торене | 600 – 800 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
Целта е да се покрият нуждите на културите от хранителни вещества, необходими за вегетативния растеж, формирането на репродуктивните органи, здравословния цъфтеж и завързването на зърната и наливането на семената.
Моментът на прилагане има решаващо значение за развитието на културите; торенето винаги трябва да се извършва преди появата на 8 лист, в идеалния случай – между 5 и 7 лист.
Дозировка:
Препоръчва се употреба на азотни торове, които стимулират вегетативния растеж и увеличават добивите, и азотни торове с амониев азот в проста или „стабилизирана“ форма, които намаляват загубите на азот от почвата и осигуряват адекватно снабдяване на растенията до края на отглеждането на културата.
Торене на царевицата | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Дозировка (кг/хектар) |
NutrActive 27N 27-0-0 (+27) | Повърхностно торене | 400 – 600 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
Basic fertilizers
Азотни торове за повърхностно торене
Царевицата вирее добре във всякакви типове почви. Почвите, считани за идеални, имат фина текстура, биват дълбоки и плодородни тинести или глинести почви с изобилие от органично вещество, в които царевицата може да усвои максимално хранителните вещества и влагата и да реализира високи добиви.
Тежките почви, които задържат вода, и силно засолените почви са неподходящи за отглеждане на тази култура.
Леките пясъчни почви не задържат достатъчно влага, следователно, дават слаби добиви и се нуждаят от повече подхранване и напояване.
По отношение на киселинността, царевицата вирее в диапазона на pH от 5 до 8, в идеалния случай – от 6,2 до 6,8.
Поради високото плододаване и бързия растеж, царевицата има висока потребност от хранителни вещества, при това, в твърде ограничен диапазон от време. Това означава, че става дума за култура, която изчерпва бързо запасите в почвата; следователно, нейните потребности от хранителни вещества трябва да бъдат покривани постоянно, за да се осигурят високи добиви и добро качество:
Торови елементи за производството на 16 тона зърно от хектар | |||||
---|---|---|---|---|---|
Тип | (N) | (P2O5) | (K2O) | (S) | (Zn) |
Царевица | 286 | 104 | 193 | 31 | 5,1 |
Азот (Ν) – азотът е необходим за здравословния и бърз растеж на младите растения, фотосинтезната активност в листата и производството на протеини и въглехидрати, от които растенията се нуждаят във всеки стадий от растежа.
Фосфор (P) – фосфорът стимулира развитието на кореновата система, допринася за стабилното вкореняване на посевите, подобрява усвояването на хранителните вещества и водата, повишава плодоносността на цветния прашец и осигурява необходимата енергия за всички метаболитни процеси на растеж и производство.
Калий (К) – Калият изгражда механична опора за скелета на растенията, стимулира растежа на корените и листата, регулира оползотворяването на водата и повишава устойчивостта срещу болести и неблагоприятните климатични условия. Допринася за производството на въглехидрати в листата и тяхната миграция към зърната във фазата на “наливането”.
Цинк (Zn) – цинкът стимулира покълването и растежа на корените и листата, увеличава височината на растенията и размера на листната площ, засилва опрашването и участва като катализатор в образуването на много важни ензими.
Първоначално, за растежа на растенията роля играят веществата, които се съхраняват в семената и отчасти в зачатъчния корен, които вещества участват в подхранването основно с вода, както и с хранителни компоненти.
След появата на 2 лист, растенията стават самостоятелни, при което възловите корени постепенно заместват зачатъците и се превръщат в такива, които подхранват растенията, докато листата започват да фотосинтезират.
Към края на този период (3-6 лист) се образуват възлите, които развиват мъжко съцветие, както и ушните леторасти, и се задава броя на редовете, които включват зърната във всяко кочанче.
Въпреки, че на този етап потребностите на културата са ниски, ограничената коренова система затруднява оползотворяването на хранителните вещества в почвата.
Поради тази причина, снабдяването с необходимите хранителни вещества чрез основното торене рано и близо до корените играе определяща роля за растежа на, и добивите от, културата в следващите етапи.
На този етап, растежът на кореновата система, образуването на нови корени, удължаването на стъблото и появата на нови листа се ускоряват. Растенията достигат крайната си височина и формирането на репродуктивните им органи се осъществява вътрешно, което ще определи добивите от културата.
Между 7 и 12 лист, ушните леторасти се появяват по аксилите на листата, а горните два ушни летораста се развиват в уши, които могат да се събират. Към момента на поява на 12 лист се оформя броят на редовете, в които ще растат зърната, а в редовете се оформят овулите.
Към момента на поява на 17 лист се оформя както най-големият възможен брой зърна, които растението може да произведе, така и крайния размер, до който ще достигне всеки летораст, като по този начин необратимо се оформя производственият потенциал на културата.
Вегетативният стадий завършва с пълната поява на пискюла в горната част на растението и началото на цъфтежа.
През този период на бърз растеж нуждите на културите от вода и хранителни вещества се увеличават максимално. Над 2/3 от Азота (N), 3/4 от Калия (K) и 50% от Фосфора (P) са поети към момента на началото на цъфтежа.
След появата на 8 лист, недостигът на вода и което и да било от трите гореспоменати хранителни вещества – по-специално, азота – спира растежа на растенията, ограничава броя и площта на листата, както и размера на кочана и броя на зърната и драстично намалява продукцията.
Торенето с азот между появата на 5 и 7 лист е абсолютно необходимо и представлява една от най-важните практики за добивите от културите.
Репродуктивният стадий започва с отделяне на прашец от пискюла и появата на свила отстрани на кочана, който стадий завършва след опрашването, с началото на растежа на зърната по размер и тегло.
След като приключи опрашването, всички органи на растението работят за „наливане“ на нарастващите зърна, увеличавайки бързо размера и теглото им. Отначало големи количества захари и протеини мигрират откъм листата и се натрупват в зърната, след което същите се превръщат в скорбяла, която постепенно се втвърдява по време на растежа на зърната.
Дори преди да се появи напълно пискюлът, по време на цъфтежа и в ранните етапи на растеж на зърната, потребността на растенията от хранителни вещества и вода е голяма.
От цъфтежа до узряването, растенията продължават да абсорбират 1/3 от азота (N) и цинка (Zn) и над 1/2 от фосфора (P), от които се нуждаят през целия цикъл на растежа.
В стадиите на цъфтеж и завързване, липсата на вода води до изсъхване на цветния прашец, забавено образуване на свила, недостатъчно опрашване и по-малък брой зърна, което води от своя страна до значително намаляване на добивите (с до 50%).
След завързването, по-специално в ранните стадии от растежа на зърната, липсата на хранителни вещества и вода води до намален размер и тегло на зърната, а често и до тяхното опадане, което значително намалява добивите.
Потребностите от фосфор (P) и цинк (Zn) през този период трябва да бъдат задоволени по подходящ начин от резервите от основното торене, а потребностите от азот (N) трябва да бъдат задоволени чрез повърхностно торене в стадия между 5 и 7 лист.
Културите трябва да се напояват редовно почти до момента на втвърдяване на зърната.
Следва зрялост на царевицата, зърната стават сухи и твърди. Признак за нормална зрялост е образуването на черен слой във връхчето на всяко зърно, където клетките умират и предотвратяват по-нататъшното акумулиране на скорбяла в сърцевината.
Основното торене оказва ключово влияние върху добивите от културата. Основното торене осигурява на растенията хранителни вещества, необходими за растежа на кореновата система, вегетативния растеж и цъфтежа. Което е още по-важно, основното торене генерира запаси, от които растенията ще се нуждаят в по-късните решаващи етапи на плододаването, особено що се отнася до фосфора и калия.
Дозировка:
Το Азотът, осигуряван чрез основното торене, трябва да бъде в амониева форма, проста или стабилизирана, така че да не се отмива в по-дълбоките слоеве на почвата и да е винаги на разположение на културите, за да се осигури устойчив и бърз растеж на корените, младите растения и листата.
Локализирано редово внасяне на известно количество (8-14 кг) стартов тор (NutrActive FerroZinc) заедно със семената подобрява усвояването на бавно подвижните фосфор и калий в ранните етапи на вкореняването, тъй като кореновата система все още не е напълно развита и има затруднения във връзка с адекватното подхранване на културите поради ниските температури на почвата.
The remaining amount of basic fertilizing should be integrated throughout the field. The use of complex stabilized fertilizers (NutrActive), which protect Ammoniacal Nitrogen or specific fertilizers with nanopolymer technology, which prevent the interaction of the nutrient elements of the fertilizer with the components of the soil, minimize losses and ensure in a short period of time the good establishment of plants in the soil and the early and rapid development of shoots and leaves, is recommended.
Торене на царевицата | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Дозировка (кг/хектар) |
NutrActive plus 24-6-7 (+12) +0,3Zn | Основно торене | 600 – 800 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
Целта е да се покрият нуждите на културите от хранителни вещества, необходими за вегетативния растеж, формирането на репродуктивните органи, здравословния цъфтеж и завързването на зърната и наливането на семената.
Моментът на прилагане има решаващо значение за развитието на културите; торенето винаги трябва да се извършва преди появата на 8 лист, в идеалния случай – между 5 и 7 лист.
Дозировка:
Препоръчва се употреба на азотни торове, които стимулират вегетативния растеж и увеличават добивите, и азотни торове с амониев азот в проста или „стабилизирана“ форма, които намаляват загубите на азот от почвата и осигуряват адекватно снабдяване на растенията до края на отглеждането на културата.
Торене на царевицата | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Дозировка (кг/хектар) |
NutrActive 27N 27-0-0 (+27) | Повърхностно торене | 400 – 600 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
Basic fertilizers
Азотни торове за повърхностно торене