- +359 2 996 3853
- +359 2 996 3853
- office@hellagrolip.bg
Ябълковите дървета виреят добре във всякакви почви, независимо от което, същите се приспособяват най-добре към дълбоки, плодородни пясъчно-глинести почви с добро отводняване и адекватна обезпеченост с калций. Корените им са чувствителни към прекомерна вода, поради което дърветата страдат в тежки почви, които могат да задържат вода. Що се отнася до киселинността, тези дървета предпочитат леко кисели до неутрални почви (pH 6-6,8).
Ябълковото дърво обича влажен и студен климат. Вирее добре в райони с годишно количество на валежите над 500 мм и има най-голяма потребност от студ измежду всички широколистни овощни дървета. Нуждае се от 800-1500 часа с ниски температури (под 7°C), за да се прекъсне латентността на цветните пъпки. Климатът и почвата играят съществена роля за добивите и качеството на продукцията. Най-високи добиви се постигат в районите с малка надморска височина, а най-добро качество на плодовете – в райони със средна или голяма надморска височина, където зимата е студена, а лятото – прохладно (20-22⁰C).
Тази култура демонстрира висока потребност от влага. Стадиите с най-висока потребност от вода, при които са очевидни положителните ефекти от напояването, са стадият на бързия вегетативен растеж (април-юни) и стадият на увеличаване на размера на плодовете (юли-август). Повече от половината от общото количество вода, използвана за напояване на овощните градини, трябва да се подава през летните месеци, за да могат плодовете да нарастват и ябълковата овощна градина да може да се охлажда.
Целта на торенето се свежда до подмяна на торовите компоненти, отстранени по време на прибирането на реколтата и резитбата, както и до задоволяване на нуждите на културата при поникването, цъфтежа и завързването на плодовете. Годишните нужди на дадено дърво от хранителните вещества зависят от неговата възраст, сорта, ранната зрялост, предвидените добиви и почвените и климатичните условия в съответния район.
Годишна потребност от хранителни компоненти в кг/ хектар | |||||
---|---|---|---|---|---|
Азот
(N) |
Фосфор
(P2O5) |
Калий
(K2O) |
Калций
(CaO) |
Magnesium
(MgO) |
|
140 – 200 | 80 – 120 | 180 – 250 | 160 – 220 | 30 – 60 |
През зимните месеци ябълковите дървета – както всички широколистни дървета – спят. През това време цветните пъпки акумулират необходимите часове студ и нарастват до пределния си размер. Дърветата нямат потребност от хранителни вещества през този период и, поради ниските температури, корените не поемат вода и хранителни вещества от почвата до март, когато започва облистването на пъпките.
С повишаването на температурите, пъпките се отварят и първите листа се появяват в основата на плододаващите тела, като малко след това същите биват последвани от първите цветчета. В същото време, кореновата система на дървото се активира и започва да поема хранителни вещества и вода.
През това време, темпото на поемане на хранителни вещества от корените и фотосинтезният капацитет на новите листа не могат да задоволяват в достатъчна степен повишените хранителни потребности за цъфтежа и завързването на плодовете. За да могат дърветата да подхранват пъпките, цветчетата и новообразуваните плодове, същите мобилизират веществата, които са били съхранявани в корените, ствола и клоните през предходния вегетационен период.
На този стадий от развитието, основните хранителни вещества са:
Азот (Ν), който допринася за прекъсването на съня на дърветата, снабдяването на пъпките и цветчетата с протеини и насърчаването на подхранването и завързването на плодовете.
Фосфор (Ρ), който допринася за растежа на кореновата система и обновяването на кореновите власинки, както и за подсигуряване на дървото с необходимата енергия за цъфтеж и структурните елементи за деленето на клетките в новообразуваните плодове.
Калий (Κ), който участва във всички метаболитни реакции и регулира водния баланс на дърветата, а чрез него, преразпределението на съхраняваните вещества в развиващите се тела.
Що се отнася до микроелементите, Борът (Β) увеличава прорастването на цветния прашец и има пряк ефект върху завързването на плодовете, а Цинкът (Ζn) и Желязото (Fe) играят важна роля за покриването на нуждите при покълване.
Цъфтежът бива последван от завързване и нарастване на плодовете, което първоначално е резултат от деленето на клетките, а впоследствие – от удължаването на клетките. Дървото реализира годишната си продукция до юни. Цикълът на отглеждане обикновено приключва през юни, когато започва диференцирането на цветните пъпки, които ще цъфтят през следващата пролет.
На този етап дърветата демонстрират възможно най-висока потребност от хранителни вещества и вода. Тяхната потребност от Азот (N) сега е по-голяма, отколкото във всеки друг момент от годишния цикъл. Подсигуряването с азот, обаче, трябва да бъде умерено, за да не се допусне прекомерен вегетативен растеж, който е във вреда на плододаването през текущата година и възпрепятства образуването на цветните пъпки за следващата година.
Фосфорът (Ρ), Борът (B) , и Калцият (Ca) are required in large quantities in order to cover fruit growth and the increased sprouting activity, while the requirements in Калият (Κ) е висока и се увеличава прогресивно, докато плодовете нарастват.
През лятото плодовете се увеличават по размер и тегло, а издънките спират да се удължават и започват да акумулират сухо вещество и да лигнифицират.
Това е период с по-ниска потребност от Азот тъй като същият влияе неблагоприятно върху качеството и съхраняемостта на плодовете) и повишена потребност от Калий, който мигрира от листата към плодовете и участва в производството на складиращи се вещества за следващата година.
Ограниченото подхранване с Азот , в съчетание с адекватно количество Калий, увеличават размера на плодовете и подобряват техните качествени характеристики, поради което, на този етап това би трябвало да представлява стандартна практика. Фосфор е силно усвоим през август, когато увеличава теглото и агрегиращата сила на плодовете, а торенето с Калций допринася за тяхната съхраняемост след беритбата.
През този период много хранителни вещества, под формата на въглехидрати и аминокиселини, мигрират от листата към ствола и корените на дърветата. Тези вещества са жизненоважни за нормалния ход на покълването и цъфтежа през следващата пролет.
Подхранването на дърветата с азот, особено чрез листно прилагане, увеличава количествата на веществата, които благоприятстват съхраняването на плодовете, и допринася за стабилния растеж и здравословното плододаване през следващата година.
система, за да могат бавноподвижните хранителни вещества (Ρ, Κ) да бъдат изложени на въздействието на зимните валежи и да бъдат интегрирани в почвата. Целта е да се задоволят бързо увеличените потребности на дърветата след цъфтежа, а дори и по-късно, по време на пускането на издънките и растежа на плодовете.
В този стадий се осигурява следното:
Тъй като, през този период, приемът на хранителни вещества от кореновата система не е напълно започнал или е твърде незначителен, при основното торене азотът следва да се прилага винаги в амониева или стабилизирана форма, чрез което се избягва отмиването и азотът остава на разположение на дърветата по време на растежа на плодовете.
The use of stabilized fertilizers (NutrActive) is recommended, because they allow for a single application of basic fertilization and protect Nitrogen from leaching, as is the use of complex multi-nutrient fertilizers with nanopolymer technology (Ωmega fert), which prevent the immobilization of nutrients in the soil and keep them active and assimilated by the trees for a long time, fully meeting the requirements of vegetation, flowering and fruit development.
Торенето при ябълките | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Dosage per tree |
NutrActive special 12-12-17 (+30) +2MgO +TE | Основно торене (януари – февруари) | 1 – 3 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
останалите 1/3 – 1/2 от необходимия Азот (Ν) се осигуряват в началото на цъфтежа (през април, за дървета с умерена жизненост), или след приключване на завързването на плодовете (през май, за жизнени дървета), за да се задоволят потребностите при растежа на плодовете и в стаадия на годишната вегетация.
In order to avoid excessive vegetation, which antagonizes fruiting, in early applications (Apr.), Ammoniacal or stabilized Ammoniacal Nitrogen form (Ωmega 26N – NutrActive) should be preferred, which provide Nitrogen to the trees in a balanced way and cover their needs for a long period of time.
When it comes to late applications (May), especially in acidic soils, you should opt for calcium fertilizers (SulfoCan – Nitrocan).
останалите 1/2 от Калия (К) се осигуряват в стадия на бързия растеж на плодовете, за да се стимулира увеличаването им по размер и тегло, както и да се подобрят техните качествени характеристики (цвят, захари).
Осигурява се неголямо количество Азот (20%), заедно с Калий, което допринася за увеличаване на размера на плодовете и производството на вещества, които подобряват съхраняемостта, за следващата година, както и известно количество Фосфор (20%), което увеличава теглото и силата на свързване на плодовете и позволява ранната им зрялост.
Препоръчва се да се използват специални комплексни азотно-калиеви торове (Complefert), тъй като същите осигуряват хармонично подхранване на дърветата по време на плододаването и подобряват количествените и качествените характеристики на продукцията.
Торенето при ябълките | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Dosage per tree |
NutrActive 27N 27-0-0 (+27) | Top-dressing (май-юни) | 1 – 2 kg |
Complefert blue-star 12-12-17 (+30) +2MgO +TE | Summer (юли) | 1 – 2 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
(януари – февруари) |
(април – май) |
(юли) |
---|---|---|
NutrActive. Ωmega fert. Complefert. Ωmega fert. Organofert. |
NutrActive. Novacan stabil. Fertammon. Nitrocan. |
Complefert. |
Basic fertilizers
Азотни торове за повърхностно торене
Ябълковите дървета виреят добре във всякакви почви, независимо от което, същите се приспособяват най-добре към дълбоки, плодородни пясъчно-глинести почви с добро отводняване и адекватна обезпеченост с калций. Корените им са чувствителни към прекомерна вода, поради което дърветата страдат в тежки почви, които могат да задържат вода. Що се отнася до киселинността, тези дървета предпочитат леко кисели до неутрални почви (pH 6-6,8).
Ябълковото дърво обича влажен и студен климат. Вирее добре в райони с годишно количество на валежите над 500 мм и има най-голяма потребност от студ измежду всички широколистни овощни дървета. Нуждае се от 800-1500 часа с ниски температури (под 7°C), за да се прекъсне латентността на цветните пъпки. Климатът и почвата играят съществена роля за добивите и качеството на продукцията. Най-високи добиви се постигат в районите с малка надморска височина, а най-добро качество на плодовете – в райони със средна или голяма надморска височина, където зимата е студена, а лятото – прохладно (20-22⁰C).
Тази култура демонстрира висока потребност от влага. Стадиите с най-висока потребност от вода, при които са очевидни положителните ефекти от напояването, са стадият на бързия вегетативен растеж (април-юни) и стадият на увеличаване на размера на плодовете (юли-август). Повече от половината от общото количество вода, използвана за напояване на овощните градини, трябва да се подава през летните месеци, за да могат плодовете да нарастват и ябълковата овощна градина да може да се охлажда.
Целта на торенето се свежда до подмяна на торовите компоненти, отстранени по време на прибирането на реколтата и резитбата, както и до задоволяване на нуждите на културата при поникването, цъфтежа и завързването на плодовете. Годишните нужди на дадено дърво от хранителните вещества зависят от неговата възраст, сорта, ранната зрялост, предвидените добиви и почвените и климатичните условия в съответния район.
Годишна потребност от хранителни компоненти в кг/ хектар | |||||
---|---|---|---|---|---|
Азот
(N) |
Фосфор
(P2O5) |
Калий
(K2O) |
Калций
(CaO) |
Magnesium
(MgO) |
|
140 – 200 | 80 – 120 | 180 – 250 | 160 – 220 | 30 – 60 |
През зимните месеци ябълковите дървета – както всички широколистни дървета – спят. През това време цветните пъпки акумулират необходимите часове студ и нарастват до пределния си размер. Дърветата нямат потребност от хранителни вещества през този период и, поради ниските температури, корените не поемат вода и хранителни вещества от почвата до март, когато започва облистването на пъпките.
С повишаването на температурите, пъпките се отварят и първите листа се появяват в основата на плододаващите тела, като малко след това същите биват последвани от първите цветчета. В същото време, кореновата система на дървото се активира и започва да поема хранителни вещества и вода.
През това време, темпото на поемане на хранителни вещества от корените и фотосинтезният капацитет на новите листа не могат да задоволяват в достатъчна степен повишените хранителни потребности за цъфтежа и завързването на плодовете. За да могат дърветата да подхранват пъпките, цветчетата и новообразуваните плодове, същите мобилизират веществата, които са били съхранявани в корените, ствола и клоните през предходния вегетационен период.
На този стадий от развитието, основните хранителни вещества са:
Азот (Ν), който допринася за прекъсването на съня на дърветата, снабдяването на пъпките и цветчетата с протеини и насърчаването на подхранването и завързването на плодовете.
Фосфор (Ρ), който допринася за растежа на кореновата система и обновяването на кореновите власинки, както и за подсигуряване на дървото с необходимата енергия за цъфтеж и структурните елементи за деленето на клетките в новообразуваните плодове.
Калий (Κ), който участва във всички метаболитни реакции и регулира водния баланс на дърветата, а чрез него, преразпределението на съхраняваните вещества в развиващите се тела.
Що се отнася до микроелементите, Борът (Β) увеличава прорастването на цветния прашец и има пряк ефект върху завързването на плодовете, а Цинкът (Ζn) и Желязото (Fe) играят важна роля за покриването на нуждите при покълване.
Цъфтежът бива последван от завързване и нарастване на плодовете, което първоначално е резултат от деленето на клетките, а впоследствие – от удължаването на клетките. Дървото реализира годишната си продукция до юни. Цикълът на отглеждане обикновено приключва през юни, когато започва диференцирането на цветните пъпки, които ще цъфтят през следващата пролет.
На този етап дърветата демонстрират възможно най-висока потребност от хранителни вещества и вода. Тяхната потребност от Азот (N) сега е по-голяма, отколкото във всеки друг момент от годишния цикъл. Подсигуряването с азот, обаче, трябва да бъде умерено, за да не се допусне прекомерен вегетативен растеж, който е във вреда на плододаването през текущата година и възпрепятства образуването на цветните пъпки за следващата година.
Фосфорът (Ρ), Борът (B) , и Калцият (Ca) are required in large quantities in order to cover fruit growth and the increased sprouting activity, while the requirements in Калият (Κ) е висока и се увеличава прогресивно, докато плодовете нарастват.
През лятото плодовете се увеличават по размер и тегло, а издънките спират да се удължават и започват да акумулират сухо вещество и да лигнифицират.
Това е период с по-ниска потребност от Азот тъй като същият влияе неблагоприятно върху качеството и съхраняемостта на плодовете) и повишена потребност от Калий, който мигрира от листата към плодовете и участва в производството на складиращи се вещества за следващата година.
Ограниченото подхранване с Азот , в съчетание с адекватно количество Калий, увеличават размера на плодовете и подобряват техните качествени характеристики, поради което, на този етап това би трябвало да представлява стандартна практика. Фосфор е силно усвоим през август, когато увеличава теглото и агрегиращата сила на плодовете, а торенето с Калций допринася за тяхната съхраняемост след беритбата.
През този период много хранителни вещества, под формата на въглехидрати и аминокиселини, мигрират от листата към ствола и корените на дърветата. Тези вещества са жизненоважни за нормалния ход на покълването и цъфтежа през следващата пролет.
Подхранването на дърветата с азот, особено чрез листно прилагане, увеличава количествата на веществата, които благоприятстват съхраняването на плодовете, и допринася за стабилния растеж и здравословното плододаване през следващата година.
система, за да могат бавноподвижните хранителни вещества (Ρ, Κ) да бъдат изложени на въздействието на зимните валежи и да бъдат интегрирани в почвата. Целта е да се задоволят бързо увеличените потребности на дърветата след цъфтежа, а дори и по-късно, по време на пускането на издънките и растежа на плодовете.
В този стадий се осигурява следното:
Тъй като, през този период, приемът на хранителни вещества от кореновата система не е напълно започнал или е твърде незначителен, при основното торене азотът следва да се прилага винаги в амониева или стабилизирана форма, чрез което се избягва отмиването и азотът остава на разположение на дърветата по време на растежа на плодовете.
The use of stabilized fertilizers (NutrActive) is recommended, because they allow for a single application of basic fertilization and protect Nitrogen from leaching, as is the use of complex multi-nutrient fertilizers with nanopolymer technology (Ωmega fert), which prevent the immobilization of nutrients in the soil and keep them active and assimilated by the trees for a long time, fully meeting the requirements of vegetation, flowering and fruit development.
Торенето при ябълките | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Dosage per tree |
NutrActive special 12-12-17 (+30) +2MgO +TE | Основно торене (януари – февруари) | 1 – 3 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
останалите 1/3 – 1/2 от необходимия Азот (Ν) се осигуряват в началото на цъфтежа (през април, за дървета с умерена жизненост), или след приключване на завързването на плодовете (през май, за жизнени дървета), за да се задоволят потребностите при растежа на плодовете и в стаадия на годишната вегетация.
In order to avoid excessive vegetation, which antagonizes fruiting, in early applications (Apr.), Ammoniacal or stabilized Ammoniacal Nitrogen form (Ωmega 26N – NutrActive) should be preferred, which provide Nitrogen to the trees in a balanced way and cover their needs for a long period of time.
When it comes to late applications (May), especially in acidic soils, you should opt for calcium fertilizers (SulfoCan – Nitrocan).
останалите 1/2 от Калия (К) се осигуряват в стадия на бързия растеж на плодовете, за да се стимулира увеличаването им по размер и тегло, както и да се подобрят техните качествени характеристики (цвят, захари).
Осигурява се неголямо количество Азот (20%), заедно с Калий, което допринася за увеличаване на размера на плодовете и производството на вещества, които подобряват съхраняемостта, за следващата година, както и известно количество Фосфор (20%), което увеличава теглото и силата на свързване на плодовете и позволява ранната им зрялост.
Препоръчва се да се използват специални комплексни азотно-калиеви торове (Complefert), тъй като същите осигуряват хармонично подхранване на дърветата по време на плододаването и подобряват количествените и качествените характеристики на продукцията.
Торенето при ябълките | ||
---|---|---|
Тип на тора | Стадии на торене | Dosage per tree |
NutrActive 27N 27-0-0 (+27) | Top-dressing (май-юни) | 1 – 2 kg |
Complefert blue-star 12-12-17 (+30) +2MgO +TE | Summer (юли) | 1 – 2 kg |
* Цитираните дози са ориентировъчни. Относно торенето на културите, необходимо е да се вземат под внимание съветите на местните агрономи.
(януари – февруари) |
(април – май) |
(юли) |
---|---|---|
NutrActive. Ωmega fert. Complefert. Ωmega fert. Organofert. |
NutrActive. Novacan stabil. Fertammon. Nitrocan. |
Complefert. |
Basic fertilizers
Азотни торове за повърхностно торене